Джон Нокс

Джон Нокс 1513-1572     

„Дай ми Шотландия или ще умра” извикал някога Джон Нокс към Бога.
„Джон Нокс бил дребен и слаб на външен вид, което накарало г-н Томас Смитън, един от съвременниците му, да каже: “Не знам дали Бог някога е поставял по-благочестив и велик дух в тяло толкова малко и крехко. Сигурен съм, че едва ли може да се намери друг, в когото да са сияели повече дарби на Святия Дух, за утеха на Църквата на Шотландия.”

От тази поредица от биографии, личността на Джон Нокс, заедно с тази на Цвингли ми изглеждат най-неразбираеми, поради това ,че приемат войната, военните действия, революцията, насилието, като средство за възтържествуване на Истината.
Доколкото разбирам в един етап от своето развитие Джон Нокс приема не само за възможно ,но и като свято задължение защитата на протестантските идеи с оръжие в ръка. А това е в разрез с много от думите казани от Господ Исус Христос в Проповедта на планината-от Евангелие от Матей-5,6,7 гл.
Бил известен със своята смелост-не се страхувал от никого освен от Бога.
Калвинизмът прониква в Шотландия от Швейцария, където през 1560 година се установява под формата на презвитерианство в резултат на активната дейност на последователя на Калвин- Джон Нокс.

Джон Нокс учи в университета в Глазгоу, приема сан на католически свещеник. Решаващо за обръщането му към реформационните идеи се оказва влиянието на Джордж Уишарт (1513-1546), който проповядва принципите на калвинизма в Англия и в Шотландия, но поради радикализма си предизвиква недоволството на църковните власти (кардинал Битон) и е осъден на смърт.
Радикалните протестанти завземат замъка Сейнт Ендрюс, убиват кардинал Битон и превръщат замъка в свое убежище. Именно тук започва дейността си Джон Нокс.
В края ня 1547 г. замъкът Сейнт Ендрюс бил превзет от френски войски, които арестуват организаторите на убийството на кардинала и между тях попада и Джон Нокс. Там той е осъден да служи на галера и на френски военен кораб. Освободен е при размяна на пленници..
След завръщането си в Англия активно съдейства за осъществяване на реформите, с които по времето на крал Едуард VI се утвърждава англиканската църква. Кралят му предлага епископско място в Рочестър, но Нокс отказва.След това става кралски капелан/капелан-Капеланът (от латински: capellanus, от capella - параклис) е свещеннослужител, обикновено свещеник (по-рядко - епископ) в Римокатолическата и Англиканската църква, който извършва частно богослужение извън редовните служби в рамките на една енория, като много често e и енорийски свещеник. Капеланите извършват частните богослужения в различни обществени институции, военни части, кораби, затвори, болници, училища, както и в частни или публични параклиси, в църковни общности, които по различни причини не разполагат със собствена енория./
След смъртта на краля, по времето на ревностната католическа кралица Мария Тюдор -Джон Нокс избягва в Женева.
Мария Тюдори приема предложението на император Карл V да се омъжи за сина му - принц Филип и женитбата е осъществена на 25 юли 1554 г. Кралското семейство приема титлите:
Филип и Мария, С Божията благословия, Крал и Кралица на Англия, Франция, Неапол, Йерусалим, Чили и Ирландия, Покровители на Вярата, Принц и Принцеса на Испания и Сицилия, Велики херцози на Австрия, Херцози на Милано, Бургундия, Графове на Хабсбург, Фландрия и Тирол .Мария Тюдор , като предана католичка, прави сериозен опит за възвръщане на католицизма в Англия. По нейно нареждане главната опора на английската реформация - архиепископ Томас Кранмър, е арестуван и екзекутиран. На негово място е назначен католическият кардинал Реджиналд Поул. Преследването на водещи протестанти става държавна политика. По този повод са обезглавени редица духовни водачи, между които и Джон Роджърс - първият официален преводач на Библията на английски език. Екзекуциите продължават до края на властта на Мария Тюдор и по този начин загиват над 500 обществени личности. Конфискуваната в полза на короната и аристокрацията земя на манастирите е върната на църквата.
В Жанева Нокс постепенно се преориентира от англиканските си възгледи към принципите на калвинизма. Става особено известен със съчинението си „Първият тръбен глас против чудовищния режим на жените“, в който отстоява яростния антифеминизъм на калвинизма:
"Поставянето на жена на ръководен пост, над област, нация, град е отвратително,противоестествено, Богохулно , това е най-вече в противоречие с Божията воля и здравите порядки и в крайна сметка извращава добрия ред, всичко добро и справедливо."


Неприет в Англия и от кралица Елизабет I, той се завръща отново в Шотландия. Когато Мария Стюърт и съпругът й стават владетели на Франция В Шотландия идват френски войски,което е зле посрещнато от шотландските благородници. Една част от тях се заклеват да посветят живота и имуществото си в борба срещу Римската църква-която наричат“сатанински общество.“
На 11 май 1559 г. проповедта на Джот Нокс в църквата св.Йоан в Перт - против католическите идолопоклонства и незаконното управление на регента на Шотландия Мария де Гиз- довежда до въстание на гражданите, което бързо се разраства в други области на Шотландия и скоро прераства в протестантска революция. Привържениците му, обявявайки се против Римокатолическата църква и нейните реликви, рушат храмове и манастири и превземат Единбург. Към въстаниците се присъединяват влиятелни шотландски барони, била сформирана армия, която превзема Единбург.
Управляващата в качеството на регент Шотландия Мария дьо Гиз, съпруга на краля на Шотландия Яков V, умерена католичка, прави опити да примири католици и протестанти, но е приета като проводник на френска политика и по инициатива на Джон Нокс въстаниците се обърнали за помощ към Англия, която изпратила английски войски. На 6 юли 1560 г. завършила войната между Англия и Франция с Единбургския мирен договор и евакуацията на чуждите войски от Шотландия. Смъртта на Мария де Гиз на 11 юли 1560 г. довела до пълната победа на революцията. Оттогава насетне в Шотландия се създават условия за интензивно разпространение на протестантските идеи.

Под влияние на Джон нокс парламента на Шотландия провъзгласява в края на 1560 г. забрана за католическите доктрини и обреди,Месата,приема протестантски символ на вярата и и утвърдил“Книга за дисциплината“отнасяща се за порядките в протестантските Богослужения. Отменя всички закони против еретиците.Така протестантството било утвърдено в качеството на държавна религия на Шотландия.
Започва формирането на нова църковна организация. Ръководството на църквата се осъществява от презвитери (оттам и наименованието “презвитериани”) и от Синод, в който участват пастири и стареи. Ликвидирани са пълномощията на епископския сан. Самият Нокс е служител в църквата св. Жил в Единбург.
„Според Джон Нокс – И властите, и поданиците трябва да се съобразяват със съвестта на нацията, а всички заедно да се вслушват в Божията истина. В този случай, църквата е свободна от зависимост, освен по отношение на Бога, прогласява и отстоява истината без страх и служи като отправна точка и регулатор по отношение на морал и вяра. В този случай отново, в Църквата като царство на Христос, властникът не е крал, нито лорд, нито глава, а само мирянин. Според този възглед, тази независимост на църквата не означава бунт или революция срещу държавата. Тази независимост на църквата произтича от най-висока степен на лоялност, първо към Бога и след това към държавата. Мъжете на вяра трябва да говорят и отстояват Божията истина, независимо от това кой слуша, защото пред Бога всички са равни.“/Доклад на Евгений Найденов,Председател на Българска Свободна Църква Представен на Кръгла Маса“Религиозен диалог и отношенията църква - държава в съвременна България”/
По това време Джон Нокс пише придобилото авторитет в протестантските среди съчинение „История на Реформацията“,която се превърнала в една от най-влиятелните книги на протестантството няколко века напред.



Джон Нокс и Мария Стюарт

Когато съпругът на Мария Стюарт-френския владетел умира, тя се завръща в Шотландия през 1561г.
Завръщането й било враждебно посрещнато от Джон Нокс.Та била красива и умна жена посветена на католицизма. Опитала се да придума Нокс със сълзи и ласкателства, през многото им бурни разговори.Той многократно се срещал с нея, но не намерили общ език.
Личният живот на Мария Стюърт я тласнали към абдикация. Оженва се за ревнивия си братовчед Дарлинг, който от ревност пред нея убива секретаря й. От него има син, който става Крал на Шотландия, Англия и Ирландия- Джеймс Първи. После и Дарлинг е убит, а тя се жени за предполагаемият му убиец-лорд Ботуел. Това така възмущава Ирландския парламент, че той я принуждава да абдикира.

Радикализма на Нокс отдръпнали една част от неговите стари сподвижници. Нокс не приемал католическите богослужения в двореца и смятал Мария Стюарт за агент на папската власт и на идолопоклонството. Той с възторг приел новината за подготвеният атентат против кралицата, и поради това трябвало да напусне Еднбург и да избяга в Англия. Джон Нокс заявил, че е дълг на “благородниците, съдиите, владетелите и английския народ” да осъдят кралица Мери Шотландска на смърт.
Сред шотландските презветирианци конфликта му с Мария Стюарт бил сравняван с конфликта между Пророк Илия и Иезавел.


Джон Нокс се завръща в Шотландия малко преди падането на Мария Стюарт от власт през 1567г.На него е поръчано да организира Богослужението на което се коронясва синът й Джеймс.
Новото правителство начело с регента Морей, не приема радикализма на Нокс. Затова той не заема важна позиция в новата система , а останал свещеник в църквата СВ.Жил. През 1570 г се премества в Сейнт Андрюс и до смърта си през 1572 г. Само един път посещава столицата.
Джон Нокс издигал Исайя 53 глава над всяка друга. Той често проповядвал върху нея и по време на последното му боледуване искал да му я четат ежедневно.
Със своята религиозна чувствителност и неспособност да направи компромис със съвестта си Джон Нокс бил почитан от шотландците почти като пророк.
Презвитерианската църква завършила своето оформяне след смъртта му, в края на 16 век, а той бил неин основател.

Потомък на Джон Нокс е бил 11 президента на Саш -Джеймс Нокс Полк-1795-1849.Много историци смятат Полк за един от великите американски президенти като сочат неговите достижения само за един мандат – той изпълнява всички свои четири цели, които си е поставил.



https://bgbible.com/




Джон Нокс бил бележит борец с Бог в молитва… Той бил също толкова горещ и патетичен в своето проповядване, където с вмъкнатата пророческата изразност се е постигало забележително въздействие. Например като затворник в замъка “Св. Андрей” той предсказва както начина по който те ще се предадат, така и как ще бъдат избавени от френските галери.

Друг път, той се обръща лично към съпруга на кралица Мария Стюърт, Хенри,-лорд на Дарнли, докато седял на отреденото за кралете място в църквата в Единбург, с думите:”Ти ли си хвърлил книгата на Псалмите в огъня, заради прищявката на тази придирчива жена? Господ ще порази и главата и опашката!” Както кралят, така и кралицата умират от насилствена смърт.

Той също е казал, когато дворецът на Единбург е отбранявал Кралицата срещу Регента, че “Дворецът ще избълва началника (имайки предвид сър Уйлям Киркалди ) със срам, че той няма да излезе през портата, но по стената и че кулата, наречена Кулата на Дейвис ще се срути като пясъка в пясъчен часовник”; това се изпълнява след няколко години – Киркалди бил накаран да мине по стената и слезе по стълба, държейки жезъл в ръката си, а кулата се свлякла като пясъчен склон.

Един ден Дейвид Линдзи дошъл при Нокс и Нокс му казал : “Е братко, благодаря на Бога, през целия този ден желаех да те видя, за да мога да те изпратя при този човек в двореца, Лордът на Гранж, когото знаеш, че много съм обичал. Върви, моля те, и му кажи от мен, в името на Бога, че ако не остави злия път по който е поел, нито тази канара (дворецът в Единбург, който той отстоявал срещу краля), ще му помогне, нито плътската мъдрост на човека, когото счита за полубог (имайки предвид Мейтланд от Летингтън); но той накрая ще бъде измъкнат и хвърлен от стената със позор и трупът му ще виси пред слънцето, така ме увери Господ.”
Това пророчество се изпълнило не след дълго време; смята се, че Летингтън се е отровил, за да избегне публично наказание и лежал непогребан на върха на кулата Лейт, докато тялото му напълно е изгнило, а сър Уйлям Киркалди от Гранж бил екзекутиран на другия ден 3 август, под Кръста на Единбург… Той бил хвърлен през стълбата с лице към изток и когато всички присъстващи мислили, че е мъртъв, той вдигнал двете си вързани ръце и меко се свлякъл надолу, сякаш възхвалявал Бог за голямата му милост към него.

Нокс казал на Мортън:“Ако вършиш тези неща, Бог ще бъде с теб; ако не, Той ще те лиши от тези блага и краят ти ще бъде позорен и срамен.” Това предупреждение се е сбъднало буквално. При екзекуция си Мортън през юни 1581, си спомнил думите на Джон Нокс и признал, че в това, което му е казал, е бил истински пророк.